напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Смъртта на поета


Онази вечер Старият поет

в самотна бедност се спомина

и не довърши сетния куплет

на своята печална зима...

Не му достигна ден до пролетта...

Издъхна гладен, без утеха...

Пегас пристигна, плесна със крила

и тихо коленичи до поета...

Целуна леденото му чело.

Пое душата - смъртно наранена,

затопли я със ласкаво крило

и я превърна в истинска поема...

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух