Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

(ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА ПСИХОАНАЛИТИКА)

В едно отминало прераждане бях бард...

Мечтаех в рими и разказвах.

По път издъхнах. Беше март...

Змия се вмъкна в топлата ми пазва.

След време - преродих се в мелничар.

Раздавах без пари брашното...

Загинах от ръката на хлебар.

Не му вървеше бизнесът, защото.

Във следващия си живот пък бях бунтар

и пеех по парижки барикади...

Не доживях да стана много стар

и не получих никакви награди.

Духовник също бях веднъж...

И вярвах... Боже, колко вярвах!

Бях благ и мъдър, девствен мъж...

Умрях от чума - страшна като Дявол.

Сега си спомням всичко подсъзнателно

и обитавам женско тяло...

Анализирах пътя си внимателно.

Реших... Започвам отначало!

Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!