напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Ден


Денят разкъсва звездната плацента

и безболезнено се ражда пак.

Възторжено се смее във момента

като немирен, пакостлив хлапак.

Прегръщам го със нежност и надежда,

зарежда ме с енергия добра...

Ще бъде хубав този ден изглежда!

Ухае на сено и на гора.

Ще вдишвам аромата на цветята,

ще се окъпя в утринна роса...

По обед със танцуващия вятър

ще пея на потока песента.

Прекрасни думи днес ще изговоря,

ще храня птици, ще даря любов...

Ще поздравявам непознати хора,

ще се сдобия със приятел нов.

Накрая, омагьосан от щурците,

ще остарее днешният ми ден...

Ще го погълнат лакомо звездите,

но ще остане като спомен в мен.

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух