напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Песента на Вечното дете


Във Всемирния Хаос дойдох подредена

и обзета от детски възторг.

Обожавах небето, тревите зелени,

бях трошичка, по-лека от корк...

Не потъвах във блатото. Ходех по него,

но не лепнех от тиня и кал...

Чувах песни на влюбени (в славата) лебеди,

покорени от Блатния крал.

И играех в тръстиките с мънички жабки,

те ми дадоха Златно ключе,

аз заключих във себе си детството кратко

и останах с душа на дете.

Все така обожавам Всемирния Хаос,

Той е Висшата форма на Ред.

Съвестта ми до днеска не е натежала.

Аз пътувам със детски билет.

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух