Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

От сушата реката

стана каменна.

Като сърце.

А Слънцето

целува пламенно

безоблачно небе.

Безоблачно и безразлично.

Реката камъни реди.

Съдба,

природа,

нищо лично...

Щастливи и

нещастни дни...

Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!