напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Закъсняла среща


Очите ти са пълни със прашинки

от старомоден сантимент.

Здравей! Не съм те виждал сто години.

Очаквах дълго настоящия момент.

Ти още носиш златото в косите си,

тук-там проблясва само бял нишан.

Красива си. И горда... Ослепителна!

Щастливец е мъжът от теб избран!

Завиждам му... Съвсем неблагородно...

Защото има теб... Аз закъснях...

Седни до мен! Местото е свободно.

След сто години ще се видим пак...

Кажи, любима, ще ми върнеш ли сърцето,

което преди сто лета плени?!

Без него ми е прекалено трудно... Ето,

едва сега го чувам, че тупти!

Очите ти са пълни със прашинки

от спомени... Текат сълзи...

Не сме се виждали от сто години.

Седни до мене, мила! Не плачи!

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух