напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Първа любов


Прекръстих много пъти любовта,

но още помня първото й име,

изписано под твоите писма,

неизбеляло двадесет години...

Написал си (без корист и без свян)

най-искрените думи на земята...

Било е сън, момчешки блян,

понесен от немирен вятър...

А срещите ни - незавършен миг,

от хиляди целувки състоящ се...

Ти - влюбен до полуда ученик,

аз - неприлично млада и изящна...

Целувахме се с непозната страст

и скитахме по улици безлюдни...

Аз - станах Ти, ти - стана Аз,

две тънки нишки в плетеници чудни.

Растяхме бързо с нашата любов

и сменяхме годишни календари...

След време - променени, с имидж нов,

забравихме за чувствата си стари...

Раздялата дойде - недраматична...

И всъщност тя не се е състояла.

Където и да си , аз те обичам!

Ти също... Това не е раздяла!

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух