напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



След празника


Щом празничните звуци отшумяха

и вечерта от глъч се умори,

огньовете в небето догоряха,

а Дионисий чашата си скри.

Луната се огледа в локва с вино,

със напръстник оттам отпи.

Усещането беше несравнимо,

прочетох го във лунните очи...

Притихналите улици заспаха,

останахме съвсем сами...

Ръцете ти - горещи бяха,

а устните - рисуваха звезди...

Попаднахме във плен на Афродита,

празнувахме следпразнично, нали?

Днес дъщеря ни често ме разпитва -

къде сме се открили Аз и Ти...

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух