![]() ![]() След празникаЩом празничните звуци отшумяха и вечерта от глъч се умори, огньовете в небето догоряха, а Дионисий чашата си скри. Луната се огледа в локва с вино, със напръстник оттам отпи. Усещането беше несравнимо, прочетох го във лунните очи... Притихналите улици заспаха, останахме съвсем сами... Ръцете ти - горещи бяха, а устните - рисуваха звезди... Попаднахме във плен на Афродита, празнувахме следпразнично, нали? Днес дъщеря ни често ме разпитва - къде сме се открили Аз и Ти...
![]() ![]() ![]() © 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!
|