Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

Обичам те, защото си мечта -

тъй близка и така далечна...

На разстояние - една ръка,

а пътят ми към теб е вечен.

Обичам те, а ти си непознат...

Каква ирония! Същинска лудост!

В началото на своя листопад -

аз се треса в девически заблуди...

Обичам те, защото съм жена...

Само жените могат да обичат

без упреци, без намек за вина,

когато ги наказват с безразличие...

Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!