напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Откога те познавам...


Познавам те от хиляди години...

Живеехме във първобитна пещера,

бяхме неуки и безименни,

но те обичах. Не като сестра.

Познавам те от древната Елада.

Ти беше Александър, аз - хетера...

Разпалваше кръвта ми млада.

Беше прекрасно, сякаш беше вчера...

Познавам те от Цезаровите покои.

Не ме ли помниш? Аз съм Клеопатра!

Душата ти и разумът ти бяха мои...

Не ги поиска никога обратно.

Познавам те от йезуитска клада.

Ти ме осъди върху клони да горя.

Помисли ме за вещица тогава,

ала със мен във огъня умря.

Познавам те. Ти беше тъжен рицар,

най-благородният идалго -

                  Дон Кихот.

Не бях тогава Дулсинея. Бях искрица.

Дарих те с Вечния живот.

Познавам те от Хитлерово време.

Загинахме във лагер на смъртта.

Живота ни успяха да отнемат,

но любовта ни оцеля.

Познавам те и днес. Ти мене също.

Обичаме се. Това е неизбежно.

Харесва ми, когато ме прегръщаш.

Напомняш ми за миналото нежно.

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух