напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Признание


Така безумно те обичам,

че времето за тебе спря...

За мене още си момиче

и нищо в теб не остаря!

Очите - все така безбрежни,

ръцете ти - от кадифе,

усмивката - с трапчинки нежни,

косите - развълнувано море...

Пробужда крехкото ти тяло

във мен и сила, и копнеж.

Лицето ти - по детски бяло,

ме кара да се чувствам свеж.

Ти никога не ме предаде,

със никого не те делих...

Ти си желаната награда

и музата на моя стих!

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух