напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Почти любовно


Не искам да си тръгвам още. Не!

А знам, че мога да го сторя.

Светът е пълен с чакащи мъже,

все нечия врата ще се отвори...

Не мога да си тръгна – ей, така.

Какво, по дяволите, ме възпира?!

Не е заради култа към дълга,

не е заради сносната квартира...

Не е, защото нямам вариант,

със който мога да изплувам.

Не е заради стария „Трабант“

или защото се срамувам.

Не ми се ще да те оставя сам.

С кого ще спориш заядливо?

Не ми се тръгва, да... Защото знам,

че няма да съм по-щастлива.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух