напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Еретична мисъл


Нахраних Боговете

с чувство.

Приеха жертвата

и ми простиха.

Но вътре в мен

е странно пусто,

опожарено,

тихо, тихо...

Във упоената душа

се ражда мисъл

еретична –

не е греховна

любовта,

а Боговете са

себични.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух