напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Несладникаво любовно писмо


Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,

но думите – изписват се сами...

От гърлото ми ще излязат грапави

и нетипични, може би.

Излъгах те, когато ме попита

дали те искам. Казах – „не“,

а „да“ – напираше нескрито...

Потиснах го. От гордост бе.

Обичам те.

Побърквам се от ревност,

несигурност, желание и страх.

Не се нуждая от любов „на дребно“,

с такава цял живот живях...

Признавам ти – по теб съм луда!

И мисълта ми все към теб лети.

Но нямам сили да те губя

и нямам време за игри....

Не си готов за всичката любов

на някаква си луда романтичка.

Усещам го... Не си готов!

Но те обичам! Това е всичко...

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух