напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Зовът на Венера


Когато Слънцето изплува

от своя сън със име на море

и розов изгрев нарисува

по възхитеното небе,

аз се родих от раковина

и със разпуснати коси

по морски стълбички преминах

до твоя бряг... Къде си ти?

Не ти ли каза Бризът, че пристигам?

Защо не чакаш тук - на този бряг?

Не си подготвен още? Хайде, стига!

Едва ли някога ще дойда пак...

Обидя ли се - ставам горделива

и крия истинското си лице.

Недей да скромничиш! Аз съм красива,

единствена, с характер на МОРЕ...

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух