напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Сънят на Нанар


В града на Ур – Нанар почива,

сънува своята Нингал.

В божествено светилище заспива

след ритуалния си бал.

Луната, с форма на хамак,

е позлатеното му ложе.

До изгрев го прегръща пак,

защото без Нанар не може...

На бляскав връх (на зиккурат),

Нанар отмаря през деня,

а робите на Ур строят

на Лунния си Бог съня...

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух