Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

Препуска старата пералня

по кухненския теракот,

центрофугирайки многострадално

в деветия си (котешки) живот

Аз слушам „Тройка на разсъмване“

и пия първото кафе.

Тя, водещата е... „за гръмване“,

превзема се „до няма и къде“.

А зад пердето весело наднича,

окъпаното утринно небе,

по ноти (най-прилежно) срича

едно подрастващо врабче.

Сама съм, но не ми е неприятно...

Харесвам сутрините насаме.

Сънувах сън невероятен!

Сънувах ли го... или не ?

Не си го спомням много ясно.

По принцип – сънища не помня,

но този знам, че бе прекрасен

за моята персона скромна...

Прекъсвам „Тройка на разсъмване“,

намирам станция със джаз

и децибелите (до гръмване)

увеличавам с радост Аз.

Сега, със неподправен оптимизъм,

преглъщам първото кафе.

Пералнята пере кирливи ризи,

по ноти срича мъничко врабче.

Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!