напред назад Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Градска песен


Покрай мен профучават коли

и трамваи дрънчат остарели,

а над мене ухаят липи,

по момичешки разцъфтели.

Има някакъв тъжен финес

в кривогледството на светофара.

Аз не бях го видяла до днес...

Все се чудех къде му е чара!

В многоцветната градска тълпа

се потапям сега анонимно.

Това е някакъв вид свобода,

непознати сме всички взаимно.

Покорена от градския шум,

за тревогите дребни нехая.

Аз вървя и си пея наум,

но не знам песента си докрая...

 


напред горе назад Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух