Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

нючалга

Снощи сякаш се сблъсках с експреса...

Тази сутрин закусвах с чорба.

Махмурлукът така ме хареса,

че във плен до обяд ме държа...

Като крак ми изтръпна главата.

Уж е празна, а страшно тежи!

И пресъхва от жажда устата,

двойно виждам и с двете очи.

Нямам спомен какво ми се случи.

Имах тежка, безпаметна нощ...

Бил съм много пиян – като куче,

щом съм пил до последния грош...

Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!