напред назад Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Писмо


Скъпи мои деца,

Домът ни е тих, тъжно тих, щом Ви няма.

Хладилникът празен, а кухнята – пуста..

Дори котаракът, витален сиамец,

изпадна в мъчителна, глуха покруса.

Цветята линеят без вашите песни,

уредбата някак тревожно мълчи...

Баща ви чете сутрин стария вестник,

защото да иде за нов го мързи...

Наляга ме някакво тягостно чувство,

когато погледна във детската стая.

Не виждам очите, косите ви руси,

сънувам смеха ви – звънлив и омаен...

И месецът сякаш се точи с години.

Очаквам ви вече, любими деца!

Висят по стените ни тъжни картини

и страшно е тихо без вас у дома....

Целувам Ви:
        МАМА

 

 

 


напред горе назад Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух