напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Жената на Гробаря


Когато си до мене, съм желана.

Усещам го по тръпката, пълзяща

от изпотените ти длани

към моята ръка. Изящна е

оформилата се сълза, която

изгубих като мъничко мънисто...

Търкулна се във скута ми,

проля се

във тъмнината. Нищо, нищо...

За менe си мечтаният любим.

За тебе съм жената на Гробаря,

погребал в талашитен, евтин скрин

мелодията на една китара.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух