Обратно към: [СЛЪНЧ ПРИКАЗ НЕ ВЕЧ (Из заклинания)][Цветелина Антова][СЛОВОТО]

Ела момче, стопли изтръпналите длани,

стопи скрежа по тях полепнал

раздухай праха на старите рани,попий

със сълзи чувствата им одрани.

Ела, сплети коса и ръце във плитка тежка,

момче, от невиждано близко дъха ти

не знаеш ли че съживява, изтрива грешка,

със твоите рани вливаш кръв човешка

във любовта ни.

Ела момче, непопитана и свенлива тя се крие,

в един стон, един тихък глас. Тя - неподозирана

и красива, една съвсем възможна любов,

дори независима и от нас.

В отплата ти давам куп разпилени мечти,

цяло небе от недоизплакани сълзи,

сърце, което като слънце свети, ала в тъмна нощ е.

Давам ти свят с дъга-венец от бодли,

ала не се плаши - любов за раздаване имам още.

14 Май 2003 г.

Обратно към: [СЛЪНЧ ПРИКАЗ НЕ ВЕЧ (Из заклинания)][Цветелина Антова][СЛОВОТО]

© Цветелина Антова. Всички права запазени!