Обратно към: [СЛЪНЧ ПРИКАЗ НЕ ВЕЧ (Из заклинания)][Цветелина Антова][СЛОВОТО]

С крака твоето тяло

прекрачила съм сластно,

расте във мен дърво

и вече ми е тясно.

Поклащане едно,

очите ми те гледат,

издърпвам се назад -

като коте се протягам.

Намествам се удобно,

очите ти ме шарят

очите ти отвътре

като че изгарят

и придърпваш неспокойно

голото ми тяло

навътре, по-близо...

Ритъмът ни слива

телата ритъма поклаща

като корабче се нося леко

и ти изгаряш също...

Посягаш ти да укротиш

на кораба въжетата

но дръпвам се и тласък -

Край!

Отпускам се едва, полека...

Телата ни димят

като подивели страсти,

като дуло изпуснала куршум

твойта паст е...

Сгушвам се отново

като непослушна ученичка,

целуваш дълго, отново в унес

и пишеш ми шестичка...

17 Май 2003 г.

Обратно към: [СЛЪНЧ ПРИКАЗ НЕ ВЕЧ (Из заклинания)][Цветелина Антова][СЛОВОТО]

© Цветелина Антова. Всички права запазени!