Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]

Напоследък в разговора в обществото ни за използване на латиницата за представяне на български текстове се чуха гласове против буквата я, от която нямало нужда, защото и без това тя представяла съчетание или от два звука – й и а, или отбелязвала мекостта на предходната съгласна и звука а след нея.

Макар изказаните твърдения да са верни, смятам, че буквата я, както и ю и щ ще се пазят в азбуката ни, защото ние уважаваме традициите си и не можем с лека ръка да се отказваме от тях. В същото време е нужно да подскажем, че употребата на буквата я понякога коварно ни подвежда и ни кара да четем и изговаряме редица думи и форми не така, както би трябвало да звучат. И това особено дразни в публичната реч, тъй като демонстрираната грамотност, тоест познаването на буквите, разкрива само незнание. Защото както днес в правописа ни има условна употреба на буквата а, за която сме говорили, така има и условна употреба на буквата я.

Тук става дума за случаи, когато ударението пада върху съставката а от буквата я, но се налага цялата буква да бъде прочетена не като йа, а като йъ. Тъкмо в това се състои условната употреба на я, с която задължително трябва да се съобразяваме.

Ще започна с най-често срещаното. Когато говоря за себе си, аз би трябвало да кажа благодарйъ. Това е правилният изговор. По същия начин казвам и благодарйът. Когато пиша обаче, и в двата случая на мястото на изговаряния звук йъ записвам йа = я – благодаря, благодарят, защото от десетилетия е прието в тези глаголни окончания условно да се записва буквата я. А тази условност важи не само за посочения глагол. Същото е положението и при броя, броят, вдъхновя, вдъхновят, взривя, взривят, вървя, вървят, гася, гасят, заловя, заловят, защитя, защитят, победя, победят, съединя, съединят и при още много други глаголи с ударение на последната сричка. При всички тях ние наистина записваме правилно буквата я в окончанието, но когато трябва да я прочетем, е задължително да изговорим йъ.

Другата, макар и по-малка група думи, в които се появява коварно подвеждащата буква я, са членуваните съществителни имена като деня, денят, съня, сънят. В тях е прието пълният и непълният член да се записват с йа = я, макар че трябва също да се прочете и изговори като йъ.

Когато в началното училище човек започне неправилно да чете и глаголните форми, и посочените членувани имена, това се случва често, за да покаже така, че вече е научил азбуката. Когато по-късно обаче продължи да чете по същия начин, това вече означава, че или не му е обръщано внимание на по-особеното поведение на буквата я, или е забравил онова, което са го учили. Най-важното обаче, е че когато чете, такъв човек не помисля как в обикновената реч обикновено се изговарят въпросните форми, а много често напоследък ставаме свидетели, че и в публичната реч те започнаха да се изговарят също неправилно преди всичко поради незнание, което подвежда. (Тук не говоря за несъщественото влияние от някои диалекти, където във формите наистина се казва йа, защото те не заемат голяма част от езиковата ни територия.)

Непознаването на коварството на буквата я може да избие и в друга посока. Когато днес фолкпевците пишат сами текстовете си, те забравят онова, което трябва да са научили още в началното училище, и римуват например вървят със свят, като така утвърждават неправилния изговор на глагола. Лошото обаче е, че с това подвеждат и слушателите си да се стремят точно към такъв изговор.

Всъщност при всичко описано няма нещо много сложно за усвояване и прилагане. Важното е да се знае, че в някои случаи буквата я има по-особена стойност. И че не всичко, което записваме, се чете и изговаря по начина, по който то е написано.

"Демокрация", 06.07.2001

Обратно към: [Непротивоезикоругателствувайте][Владко Мурдаров][СЛОВОТО]

© Владко Данаилов Мурдаров. Всички права запазени!