напред назад Обратно към: [Цанко Церковски][СЛОВОТО]



Слънцето закри се


Слънцето закри се

в срещните гори;

месеца яви се

и нощта здрависа

с бисерни зари.

 

Рой звездици ясни

греят с чуден плам

и с очици страстни

на света прекрасни

чудят се оттам.

 

Тихо си повява

вечерний ветрец,

лъха и зашава

в китната дъбрава

сетний тих листец...

 

Вей, ветрец, прохладно,

лъхай благодат!

Вей! Сърце ми страдно

сега диша жадно

твоя аромат!...

 

То сега живее,

чувствува, мечтай,

тръпне и лудее,

иска да възпее

своя роден край!

 


напред горе назад Обратно към: [Цанко Церковски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух