напред назад Обратно към: [Цанко Церковски][СЛОВОТО]



Тиха вечер


Тиха вечер веч настава,

тих е звездний небосклон,

тихо сладко си запява

славей в гъстолисти клон.

 

Чу го мома хубавица

и в градинка притърча

и на хубавата птица

тъй печално зашептя:

 

- О, попей ми, мило птиче,

в тоя тих вечерен час;

о, попей ми, разтуши ме

със звънливия си глас.

 

Тежка беда сполете ме,

тежък удар претърпях -

либето ми днес отнеха,

зарад него що живях.

 

Враг държавен го кръстиха,

враг на нашия народ,

и началник с три стражари

го откара като скот!

 

Не, не е той враг народен,

той е борческа душа,

в него дух живей свободен,

дух на правдата света.

 

Клеветници, замлъкнете,

той народа е любил;

зарад него той е страдал,

страдал е и се борил...

 


напред горе назад Обратно към: [Цанко Церковски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух