напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Прокламация


Свърши нощта.

Прозвъня

утринен час.

Пред нас е

        денят -

разсъмнат

от нас!  

Предишни битки,

предишни болки,

        неволя,

всичко, що

        вчера се е

               преживяло,

кръвта

    и сълзите,

всичко е

    само пролог -

днеска

    започва

        самото начало!

Вече

    природен закон

става

    нашата воля. -

Ще разцъфтим

    единствен сезон,

сезона на

    човешката пролет!

Родината

ще богатей

    с трудова слава,

извоювана

    с пот

    по полета

              и скели;

с небивала красота

    и усмихнато здраве

ще прииждат

    годините,

    от радост прелели.

Вратите към тях

    ний

    сме открехнали -

скоро!

    широко

    да ги разтворим!

Копнежът

    по дните им

    в нас

               ще увехне ли? -

Ний

    без умора

            нагоре

през робското тъмно

вървели сме

        вчера -

сега ли

    ще спрем    

        когато

            разсъмна,

когато

    най-прекият път е

            намерен

и почва

    самото начало?

Нека е

    трудно!

    - Двойно

    и тройно! -

Всяка преграда

        ще бъде

            стъпало

по новото стръмно

        на дните ни!

Сърцата са

    жадни

    и неспокойни,

безоблачна -

    вярата,

    будни -

        очите!

Кой

    ще ни спре?

Как

    ще ни спре?

Здраво зазидали

    камъка пробен,

с няколко века

        ще идем

            напред,

за да не бъдем

        никога

            роби!

Дългът е

    и нанагорен

нашият път!

Но ние сме

    хора -

ще издържим!

Чуй на Родината

милионния глас:

Да вървим! -

Пред нас е

    денят,

разсъмнат

    от нас!

 

1950

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух