напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Завинаги ще стихнеш ти, отрудено сърце!...


Завинаги ще стихнеш ти,отрудено сърце!

Спри! Ти туптя достатъчно!

Нищо не откупва твойте удари!

За въздишки недостойна е земята.

Животът е горчивина и мъка -

и нищо друго, и кал - светът!

На младостта хълмът

не е изкачен още,

но утихни,

отчай се ти за сетен път!

Загледан в тихото небе,

прощавай се с угасналия ден!

 

Това ли е светът?

Това ли са делата,

            радостите, любовта? -

за които някога  мечтахме.

Това ли е съдбата на човека?

От крилобиенето на живота

аз съм ранен...

Отивам си така спокоен,

несмутен,

че даже гънките на кърпата

под черния си хляб оправям...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух