Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]

Обида тук дочака

опазената нежност.

Линее сетно слънце

на смелите мечти.

И траурна камбана

в тревожна безнадеждност

в душата ми не стихва,

ридае и звънти.

Додея ми, любима,

че с мен не си щастлива,

че смях и топла вяра

не носи моят ден.

Обиден аз допивам

чашата горчива

и може би наскоро

ще зазори без мен.

26 април 1959 година, от предсмъртния бележник на поета

Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]