напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



И добри ще са хората


На бойните дни

            отгърмя урагана

и с мирния образ на трудов човек,

макар и с белег

            от скорошна рана,

ти пак се усмихваш,

            мой двайсети век!

Ние изтръгнахме

        живота

            от гроба

по-жив,

    по-млад,

        по-красив!

Но понякога

    гневна е

            моята обич

и белият залък на дните -

            горчив!

Майко!

Майчице мила, кажи ми -

ти със сърце

        си ме родила,нали?

О, не сърце, майко

            в гърдите ми има,

а рана,     която

        кърви и боли...

Защото ний

        заедно вчера воювахме

за нашето днес

        под едни знамена,

защото

    ний всички

        еднакво гладувахме

и жаждата беше у всички

                една!

Но в ранното утро

        под нашата стряха,

когато се втурна

        новото светло

                тук -

от поройния блясък

        едни

            ослепяха,

от внезапния гръм

        оглуша друг.

И днес

    те

        не са в нашия строй милионен,

не тръгва към нас

        пътека от техния праг;

отприщен е само

        на злото потокът зловонен,

коварен и чужд

        като смърт,

                като враг!

И те са, майко,

        от майка раждани,

и тях ги е майка

        с мляко откърмила,

но извора търсят

        за своята жажда,

милеят

    само за своето гърло!

Затуй аз понякога

            с болка говоря,

затуй мойте челюсти

            гняв е сковал!

И жал ми е, майко, че

            лоши са хората,

за тях ми е жал!

...Отгърмяло е вече

            бойното вчера,

но ехо от него

        в нас

            още ехти.

А с петилетки ний

            времето мерим,

в труд денонощен сега

            се потим -

в сърцето и рудника,

в полето и цеха

пролетта на доброто

            да разцъфтим;

да стигнем

    далеко

        и това ехо

завинаги

    да откънти! -

Ние

    ще дообистрим простора

с нови мечти,

        с труд упорит! -

И добри ще са

        всички хора,

много добри!

На трудното днес

            отвъд кръгозора

ден необятен

        зори. -

И добри ще са, майко,

Добри ще са

        Хората! -

като тебе добри!

 

1954

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух