напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Дъжд над строежа


На Н.Михайлов

 

Буйно се втурва

        внезапен вятър,

втурва се

    с напор,

    с вой,

повел на бой в небесата

настръхнал облачен строй.

Кълбят с,

кълбят се

        в бухлата грамада

тъмните облаци

и тежко бучат;

надвисват,

притисват

        младата сграда;

стихва строежът,

стихва градът,

стихва и вятърът -

в миг стъми

и като взрив

        небето избухва;

светкат светкавици,

гръм гърми -

дъжд изведнъж

        руква.

... После

        пак изведнъж

                отшумява,

блъснал в стените

        последен талаз;

укротените облаци

        отминават,

блясва изплакнатото

небето над нас -

и пак сме

        по скелите,

            в упорство будно,

вечно като теб,

        родна земя! -

Знаем:

ще отшуми

        всяка трудност,

както

    поройния дъжд

        отшумя.

 

1956

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух