напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Натегнатите клепки сън лепи...


Натегнатите клепки сън лепи...

От празния кофраж сълзи смола.

Кажи ми, как спокойно ще заспиш,

Когато той с бетон не е налян?

 

От празния кофраж сълзи смола

и сякаш твоя рана те боли.

 

Ти чакаш да си дойда аз, нали?

 

И тази есен пак ще си сама,

защото през готовия завод

минават пътищата към дома.

 

А тук са нужни още дни и пот!

 

И тази есен пак ще си сама.

И тази зима пак ще си без мен. -

 

Тук трябва устрем и цимент!

 

1948

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух