напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Пишеш ми...


На Клара

 

Пишеш ми, че много съм далеко

и без мен ти е тежко там.

Зная, че е трудно за човека,

много трудно е

да бъдеш сам!

Аз те любя!

Пак така те любя!

Че си ми едничка на света! -

Но заводът ще е толкоз хубав,

хубав като нашата мечта!

Спомняш ли си

как сме си говорили

край Росица късно вечерта,

как мечтахме:

за всички хора

повече да бъде радостта!

И сега, когато тука скели

дигнал е

заводският строеж -

аз не мога да си дойда в село!

Помисли... и ще ме разбереш.

Помисли...

и в Добромирка пролет

щом се върне с птиците от юг

и  разлисти белите тополи -

ти ела!

Ела при мене

        тук!

 

1948

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух