напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Завръщане


Като жълти огнища горят

слънчогледите из равнините;

край лъките извива бял път

и в прахта

меко тупат копита. -

Галопират по белия път

лекогривите рижи кобили

и тъй звънко,

тъй сочно звънят

на каруцата тънките зилове.

Зад лъките оттатък белей

мойто родно село

край Росица.

Аз се връщам сега отдалеч -

чак от новия град на Марица.

А защо,

а защо не нахлуй

тръпна радост

в сърцето ми младо?

Добромирка, прости ми

и чуй:

в оня край ми е

родната радост!

Знам, че

в теб се родих за живот,

първи думи съм в теб изговорил,

но където изграждах завод -

там

за полет крила съм разтворил.

Тънки зилове

звънко звънят

към селото,където съм раждан.

Добромирка, срещни си синът -

на Димитровград

        новия гражданин!

 

1956

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух