напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Предмайско


Скърцат макари,

скърцат въжа

и слуха ни

        остър шум

            реже;

дигнал ръст,

        с цял етаж

            възмъжал,

диша

    трескав,

    наежен

        строежа.

- Дай бетон!

Още дай!

Напълни!

Издигни!

С цех готов

        Първи май

ще посрещнем

        ний!

Не за ордени,

    норми,

    числа -

за красивия корпус

        ний

            мислим.

Колко проста е

        в него

            за нас

на живота ни

            новата истина!

Само скелята да се свали -

ще разцъфнат

            червени фасади.

И след тези

            напрегнати дни -

пей,

    ликувай, строителна младост!

Този корпус,

        развял дим-знамена,

вбил комините си

        в небесата,

нека утре да бъде

        за нас

най-правдив,

        пълногласен оратор!

Всеки час,

всеки миг -

в марш, строителен фронт! -

Искат нашите дни

много пот

        и бетон!

- Дай бетон!

Бий

    докрай

дезертьора застой!

И след всеки

        нов Май -

пак с предмайски темп

            строй!

 

1950

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух