напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Пътеки белеят


На Д.Събев

 

Тук

    площади и улици

            няма -

младенец е

        квартала;

има жилищни блокове само

и трева избуяла

между тях зеленее,

а през нея

напреко

колко много пътеки!

Лъкатушно

        те тръгват

            отвред,

от различни квартири,

и достигнали

        блока-съсед,

пред вратите му спират.

Колко стъпки по тях

        са кънтели,

колко стъпки

        е чула земята! -

Нов преселник ли

            тук

                се засели -

тръгва

    нова пътека

            в тревата.

По закон сякаш става

            така,

и разбираш, че

        всяка пътека

е протегната братска ръка

към приятеля мил -

    към човека.

Този нов закон

        в труд се кове

с много обич

        и много доверие.

Днеска

    в нашия грохотен век

тук

    човекът

        човека

            намери.

Нека винаги

        всеки

помни

    тези пътеки!

Все по-много

        и все по-широки

навред

    все така те

            да белеят

и да водят

        към всички посоки,

добри хора

        където живеят!

Да ги свидим

        и пазим

            навеки!

Знай,

    врагът се бои

            от това. -

Нека

    никога

        тези пътеки

не заглъхнат

        в трева!

 

1955

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух