напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Моята улица


Ето я

    нашата улица,

            погледни! -

облечена

    в риза от сиви павета.

Нова е

    тя,

         като нашите дни -

родена

    през първата петилетка!

С радостта на стопанин

        крача по нея,

край мен зеленеят

        липите млади;

с бляснали стъкла

        свежо се смеят

многоетажните

        хубави сгради.

В строй

    край алеите

    вървят пионери;

малко дете,

        чуло тяхната песен,

крещи от прозореца,

        а над него трепери

като бяло крило

        белоснежна завеса.

Младежи се връщат

        от стадиона

и шумно говорят -

            мачът бил

                хубав.

Някои влизат

        в киносалона,

    в читалнята,

    а трети -

            в клуба.

Под грейнали глобуси,

        разтворил врата двукрила,

ресторанта те кани

            на вкусна вечеря.

Пред новия театър -

        народ!

            гъмжило!

На афиша:

    Довечера - „Щастие“ -

                премиера.

На тротоара

        връхлетя срещу мене,

в костюм нов облечен,

        миньорът бай Коста:

- Цял ден те търся,

    другарю Пенев!

Ела тази вечер

        в дома

            на гости! -

Аз тръгвам и казвам, че

            тази вечер

ще гледам „Щастие“, но

                 той

                ме спира:

- Сега ми ела,

        не живея далече!

Вече

    в новия блок

            имам квартира!

Върна се днес

        и студентът,

                с жена си -

синът ми, който се учи

                за агроном!

Ела и виж

    сега

           моето щастие

на тази улица

        в моя нов дом! -

А тихата вечер

        града е забулила;

усмихнат -

           мълча.

Какво да говоря? -

Говори край мене

            новата улица

с гласа на

        щастливите хора!

 

1953

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух