напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Димитровград


Градът на Димитров

            не е морско пристанище,

ни извор, с вода лековита прочут;

не е връх планински,

            нито е граница,

не е боен фронт,

        не е институт!

Но винаги -

          всеки ден, всяка година -

ученици, войници,

        моряци, летци,

пионери,

    работници

            от фабрики, мини

с планински,

        с градински цветя и венци -

като на празник

        в тоя град идват,

тъй както братя

        при родния брат.

Те идат да чуят, да срещнат,

                да видят

на мечтите човешки

            цъфтежа богат.

В заводите, пълни с мотори,

                с упорство

                    и хора,

като плод

    смелата вяра където узре -

те пият от извора на умението

                да се борят,

добре да работят

        и да живеят добре.

И сякаш огрени от слънце могъщо,

с усмихнати устни,

        с прояснен взор,

те в родните краища пак се завръщат,

криле разкрилили

        за полет горд.

Димитровград е

        извор на сили

                и младост,

между вчера и днеска -

            здрав фронт;

широко пристанище на нашата радост,

граница будна

        от сърца и бетон!

На дните ни той е

            топложивият дъх!

и на мечтите ни -

            величавият връх!

 

1955

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух