напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Заводът


... Огромен завод...
            завод на живота...

             Н. Й. Вапцаров

 

Диша заводът

        и тътне

в труд неуморен;

с него връстник е

               синът ми,

Всеки комин

        и колона

            и бетонна

на този завод,

всички стени

        извисени -

с пот са споени,

с моята пот!

Всеки цех тука

        познал е

тръпка

    от моите сили;

мойте очи

          недоспали

неведнъж са отразили

залеза пурпурнозлатен,

гаснещ над скелите бели,

неведнъж

          пили зората

пак от високите скели.

Всичко

    с упорство,

    с мечти

    и бетон

е построено

от мене!

Мое е

    то,

както са

        мои

        очите,

                 с които

ви гледам сега,

както е

        моя

        ръката,

ей тази ръка,

        която

виждате вий,

както е

    мое

          сърцето,

          което

в гърдите ми

        бий.

Диша, боботи -

            работи

всеки ден,

         всеки час

младият

    завод на живота,

в служба

       на нас.

 

1955

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух