напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Музей на строителството


На В.Власев

 

Димитровград.

Априлски дъжд.

Годината

хиляда деветстотин петдесет и пета е.

В родилни мъки се поти Родината

на поход през едно задъхано столетие.

По направлението

в настъплението

са знаменосци Партията

                  и Правителството.

И аз - един боец,

горял в сражението -

се срещам    

          с подвига

          - в „Музея на строителството“.

Безгласно той говори за строителите,

а колко е велик езика на мълчанието! -

О, колко люта трудност

                са изпитали те,

додето влезе тоя подвиг

                тука в зданието!

Но като свредел в мен върти

                съмнението,

в тревога се мрачи на мисълта ми

                    виделото:

Когато утре дойде

              поколението

на нашите потомци -

            подвига

                ще види то ли то?

Дошло на среща тук

            с преданията,

на среща с нас -

        героите от петилетките,

в макетите -

        пръв образ на мечтанията,

в ей тези експонати

            с кирките

                и вагонетките -

ще може ли да прочете

строителната

велика летопис на

            дните ни в изграждането?

Как ще усети

        оздравителната,

мъчителната треска

през века на раждането

и всички трудности небивали

дали ще разбере,

ще си помисли ли то,

как в хляба

          и душите

            са наливали

на нашта пот

        соленото и киселото?

След време

дните като вентилатори

ще изгребат

        дъха на преживяното;

не ще го върнат

            книги-агитатори -

за вас, потомци,

непознато

         ще остане то!

Ще бъде много писано

            и казано,

но истината

за строителя човек

ще си остане

в друг музей запазена -

в човешкото сърце

            от двадесети век!

 

1955

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух