напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Релси


Пред очите ми - скели изправени,

зад гърба ми - изходени друми.

Колко много неща премълчавани

колко много неказани думи!

Пълен с грижи,

    тревоги,

    мечти,

във метал

и цървули

    обут -     

ешелонът на дните лети

пред едно поколение труд.

Не важи откъде идеш днес

и къде

    като друмник

            поел си ти. -

В ешелона

         при другите

            влез

или лягай

         самичък

              на релсите!

Плодовете

едва са зазреяли.

Аз ги чакам...

О, труден мой ден!

Аз не знам

          старини ще живея ли -

всичко може да стане

            със мен!

Но такъв -

с непреклонна глава,

грубоват,

неспокоен,

готов -

аз от релсите

викам,

зова

и вървя

    като клетва суров!

До гръбнака на скели изправени

съберете се, хора и друми -

да си кажем неща премълчавани,

да си кажем неказани думи!

 

1956

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух