напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Въпрос


Сто пороя

в душата ми тътнат

            с могъщо бучене

и тъмней на бездомните нощи

студения мрак...

Сърце,

мозък

и нерви,

    и всичко, що има го у мене -

е превърнато сякаш

в един въпросителен знак...

 

Още три дни!

Останаха два дни!

Остава един! -

От родилния дом,

на ръце с моя син,

ще излезе родилката -

            мойта жена;

дом си нямам -

къде ли ще ги подслоня?!

 

До деветия месец

без жилищен съд

             на квартира

във утробата майчина

лесно прекара синът.

А навън е по-друго:

тук дом не се лесно намира -

има жилищна криза,

има жилищен съд!

О, чие ли сърце за бездомните ще заболи?

Кой над моя невръстен син ще се смили?

 

Сто пороя

в душата ми грозно реват,

че след два дни

събрание има съдът,

а синът не изчака,

той вече дойде -

и сега -

    накъде?...

 

1957

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух