напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Хора, на път!


Като струна изопнати

    са напрегнати хората смели,

докосни ги -

    ще се разсипе звън изведнъж.

Те вървят,

    през целините на дните поели,

разтревожени

    като мравуняк пред дъжд.

А в синия люляков скут на градините

славей в песен разказва свойто сърце.

Три струи от пушек

    завода държат за комините,

нагоре го дърпат

    с три черни ръце

и в небесата - графа голяма -

те неуморно,

    ден подир ден,

чертаят

    възходящата диаграма

на човешкия труд

              освободен.

Задъхана из равнините,

            заводите,

            мините -

с краката на укази

    и постановления, -

            днес

кралимарковски скокове

            прави родината,

понесена

    като кон галопиращ,

                като весела вест.

Неравен е нашият

              български път

и много дни още

              не ще ни е леко,

защото е още далеко

            върхът,

много далеко!

Над него рано-ранила

в небесните лазури,

с усмивка ясна и мила -

зората бере божури;

и припнала като девойка щастлива,

разпяла се е

        нашата пролет небивала.

Тук на земята

        от магазина небесен

                не падна тя,

от никакъв господ

                не беше отключена.

Не е намерена,

не е открадната,

нито е даром получена.

Не с хленч дойде пролетта ни,

            а с тежки сражения!

Не с ръкопляскане -

            с труд!

С бойни лихви

        и пот

            заплатена е

в жар,

    в дъжд,

        в студ!

И ако някога

        в трудност голяма

сме проронили сълзи -

            било е от кремък искри.

Нашият спомен гроб няма,

нашите сълзи нямат сестри!

Вие, които с мен сте вървели,

вие, които сте държали трион,

вие, които сте вдигали скели

и знайте как зрее бетон,

как тухли до кръв ожулват ръцете -

вие ще ме разберете!

... Отхожда младост, увяхва хубост.

Нови ще цъфнат,

            просто по план!

Ще има

    след тия мъки и грубост

повече нежност

и смях неизсмян.

Вярата нека

           сърцата ни пак охрабрява

на големия ден

        към победния кръстопът!

По дяволите

        празните думи,

        лесната слава!

Сит е на думи светът!

- Хора, на път!

- Хора, на път!

Нататък!

    Нагоре!

        Напред!

            И докрай!

Ехе-е-ей!

    Близко е вече

            върхът!

Здравей, наша пролет!

Здравей ти, наш Май!

 

1957

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух