напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Пролетта на хората


Уж е зима,

а пролетни тръпки навън се разляха,

че даже и камъкът ще оживей.

Усмихнато утро с алена кърпа замаха:

- Мили хора, здравейте!

- Петилетка, здравей!

Светлей като вир избистрен душата,

зоват ни мечти -

и пътят е драг

като първи пролетен гръм в небесата,

като първа дъга над родния праг.

Млад и свеж е денят като цвете в гората,

сякаш с него животът започва от днес!

Маркс него навярно е виждал, когато

е писал „Комунистически манифест“.

И ЦК на своите пленуми есенни

тази пролет е имала в пред вид!

Виж! Дните прииждат

            бодри и песенни -

на времето бентът е вече пробит!

То трактор възсяда,

тъче то на станове,

тук в рудник дълбай,

кове там кофраж...

И на три дъха

        с ръце и кранове

се вдига към горния пети етаж!

Колко много мечти!

Колко радост разляна!

Отстъпват пред нас

            и умора, и студ.

- Другарю ден, ставай за смяна,

наш хилядорък ден,

            на труд!

 

1959

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух