напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Вечер


Неудържимо брули вятър

и дъжд ръми, ръми, ръми...

Подобно вулканичен кратер

гората пак ечи, шуми...

 

Вървя през нея с карабина,

измокрен връщам се от пост.

Забърках път... Къде ще мина?

Сега тежи зловеща нощ...

 

Но става чудо - в тъмнината

аз виждам твоите очи...

Те ме повеждат през гората,

пътеката пред мен личи...

 

Страхотен гръм отгоре трясва,

но с тях вървя, вървя, вървя...

Далече вече огън блясва

и твойто име аз мълвя...

 

Че имам в теб докрай надежда -

тя няма да угасне в мрак.

Вървя... Пътеката извежда

най-после в нашия бивак.

 

Това си ти за мен в живота. -

Навсякъде сега си с мен...

Живея с тебе в мойта рота -

водител си ми нощ и ден.

 

16.VII. 1951

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух