напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



На поход


На Ира

 

На поход! Трудности ще има,

но знам - ще издържа докрай,

Прощавай, Иричка любима,

най-лек път ти ми пожелай!

 

Дъх на младостта ми ли напряга -

ще дишаш по-спокойно ти.

Ще нося образа ти, драга,

ще помня милите черти...

 

В гора, в поле ли нощем стигна,

тежи ли зной, дъжд ли ръми,

в атака с устрем ли се вдигна

и първи гръм ли прогърми,

 

реве ли мойта батарея

и блъвне огън, блъвне дим -

за теб душата ми ще пее,

атаката ще издържим!

 

Изпращам ли фугасна мина,

граната хвърлям ли напред,

за тебе - мойта родина -

ще бъде боен мой привет!

 

Небето ако потъмнее -

очите ти ще спомня аз,

природата ли занемее -

ще звънне твоя топъл глас...

 

О, тоя глас... глас отдалеко -

звънлив и бистър, и красив...

Като криле ме носи леко

и аз съм толкова щастлив!

 

От снимката ме ти погледна,

усмихната и тъй добра,

промълви думичка последна -

но аз не ще я разбера...

 

Защото се строява полка

до рота - рота, взвод до взвод;

и накипява в мене болка,

достатъчна за цял живот!

 

Тръби тръбата... В строй заставам...

Ръка за сбогом ми подай!

Прощавай, Ира!... Заминавам...

Щастлив път ти ми пожелай...

 

1952

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух