напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Есенни гори ръждиви...


Есенни гори ръждиви,

дълъг огневи рубеж;

тегнат небесата сиви,

разлюляни от гърмеж.

 

Зад горите - ниви, ниви,

пълни с хора и мъгла;

зеят скоро мълчаливи

оръдейните дула.

 

В доловете огнемети

дебнат още от нощта;

ескадрили самолети

се задават на ята.

 

Бронебойни батареи

чакат заповед и бдят;

из окопи и траншеи

остри щикове блестят.

 

С цев, маскирана зад клони,

и картечният разчет

чака, в лентите с патрони -

да изпрати огнен ред.

 

1962

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух