напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



На пост


Гората тихо, тихо шушне и тъмней.

Над нея бялата луна захожда и бледней.

Край мене нощен вятър клоните люлей.

Другарите ми спят... Палатките мълчат.

В ръцете ми тежи и студенее автомат.

 

Ти някога пробудиш ли се през нощта

и ме потърсиш с трепетна ръка,

спомни си, мила, че далеч от теб сега

стоя на пост под звездното небе отвън

и бдя за теб и бдя за мирния ти сън!

 

1952

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух