напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Тревожно зад вековните гори...


Тревожно зад вековните гори,

щом затръби тръбата призори

и на атака пак ни призове -

аз искам там и мойте стихове

като бойци на батальона в бой

да тръгнат с атакуващия строй.

 

Нощта отдавна вече превали.

Задъхват се в предутринни мъгли

усоите и стенат с вой зловещ.

Догаря бавно лоената свещ -

четвъртата свещ вече се стопи.

Но аз не спя. Не трябва да се спи!

 

За мене няма никога „отбой“! -

Поетът е безсменен часовой!

 

1952

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух