напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Армийо родна - на пост!


Тя,

     страдала

           с народните страдания,

вървяла

    с партизанския отред

                в бой,

горяла

    в огъня на две въстания -

изправи дръзко

        атакуващ строй,

в окопите при Драва

            се сражава,

до Алпите марш боен

            устреми

и неувяхваща,

        безсмъртна слава

днес в бойните й знамена

                    шуми.

Това са

    тежки дни върху приклада,

в дни на сражения тя

            се роди.

Стои на стража

           армията млада,

за нови подвизи

           готова да бди.

Затуй сега

          спокойна е страната,

затуй децата

              в щастие растат,

затуй в полята ни

              класят житата

и новите заводи

             в мир димят.

Днес ако на дърветата листата

блестят, измити от дъжда,

и в топлата привечер

            над равнината

прелитат птици на ята,

ако цъфти над нас

               небето синьо,

ако ни гали слънцето с лъчи,

а с теб върви

        момичето любимо

с усмихнатите

        хубави очи,

ако снаряден гръм,

                 в барутен пушек

не тръпне тази родна равнина

и в робски дни

        под вражески ботуши

не стене бащината ни страна,

ако в Димитровград

        на стадиона „Ленин“

ти слушаш как

        като поток разпенен

лей песни

          братския уралски хор,

знай! -

    тази радост,

            тези дни свободни

на армията наша ний дължим!

Защото тази армия народна

стои за нас

           на пост неуморим.

На пост са конници,

            артилеристи,

пилоти с реактивен самолет;

зенитчици,

           моряци и радисти,

сапьори и танкисти -

            бдят навред.

В дни с дъх напрегнат

            учи опит боен

на моята родина

             младостта.

Помни! -

         когато тука сън спокоен

заспиваме дълбоко през нощта -

припламва там

          ракета над района,

тръбите за „тревога“

            пак тръбят

и щик до щика

        в походна колона

бойците тръгват

            и вървят,

                   вървят...

Или в траншеята

             сред храсталака

лежат в снега и чакат

            с часове,

а след командата:

             „Напред, в атака!“ -

проблясват в мрака

            хладни щикове.

Наследници

             на стара бойна слава,

в учебни дни,

        в учебни боеве

се учат как

           врага да побеждават

калените народни синове.

Бойци от всички роти,

               батальони,

от най-далечната застава

                  взвод,

здравейте, вий

        от всички гарнизони,

привет на вас!

        Привет от цял народ!

Вий, непреклонен страж

                  на радостта ни,

пилот

    и пехотинец,

            и матрос -

готови за мъжествена отбрана,

безсънно

       ден и нощ

            - на пост!

                   - на пост!

И ако враг тук дръзне

            да тревожи

спокойната ни бащина страна,

ако потрябва, ако се наложи

в пожарите на кървава война

да тръгнем пак -

             в ръката

                    карабина

по-здраво

          ти стисни, другарю мой,

и в името на свидната родина

на яростта си удара

            утрой!

И нека в нашта хубава България

да го посрещнат само щикове,

                     куршуми!

До сетен дъх ти с него

              разговаряй

на оръжието

        с огнените думи!

 

1953

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух